Изземането на непотърсените (т.нар. „спящи“) акции от масовата приватизация ще създаде изключително опасни и противоконституционни практики за принудително отнемане на собственост от български граждани. Това заявиха от Българска стопанска камара в свое писмено становище по повод публикуваната за обществено обсъждане „Концепция за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен депозитар АД.
Според съюза на българския бизнес подобни мерки са неприемлива обществена несправедливост към всички, които са придобили ценни книжа от процеса на масовата приватизация в България.
По тази причина от БСК отправят няколко предложения по законопроекта.
Те са съгласни с посоченото в Концепцията, че „…част от притежателите на тези сметки, които са проявили интерес към книжата, не са предприели действия по управлението им, тъй като свързаните с това разходи (за прехвърляне по подсметка на инвестиционен посредник, включително при унаследяване, както и за съхранение и продажба) в повечето случаи са по-високи от стойността на самите ценни книжа.“
От БСК обаче изтъкват, че в законопроекта не се предлагат конкретни мерки за разрешаване на този проблем.
От Камарата не одобряват и че въпреки констатацията, че „…Публичните дружества от масовата приватизация, по предоставените данни от ЦДАД, са 91 от общо 265, непубличните дружества от масовата приватизация са 545 от общо 942. Тази информация следва да се актуализира и синхронизира между регистрите на ЦДАД и КФН..“, в Концепцията не се предвиждат мерки за обвързване на регистрите на Централния депозитар с тези на Търговския регистър.
В становището си те изразяват и своето несъгласие с предложението изпълнението на предвидените мерки да се прехвърля на държавата, а провеждането на „активна национална информационна кампания“ смятат за безпредметно, ако не бъде улеснен достъпът до информация и не се създаде обоснован икономически интерес за гражданите и бизнеса.
Според БСК предложението за задължаване „всички акционери в публични дружества с лични сметки в ЦДАД, т.е. водени в Регистър А, да предприемат действия и да ги прехвърлят по подсметка при инвестиционен посредник в Регистър Б,“ ще натовари гражданите с още такси, които допълнително ще ги откажат да активират обездвижените си акции.
Представителите на бизнеса се обявяват и категорично против предложението за изземане на акциите от гражданите и прехвърлянето им в „специално създаден за целта фонд“. След продажбата на дяловете им пък се предлага внасянето на паричната равностойност в Сребърния фонд, за който държавата продължава да води политика за ограничаване на постъпленията и пасивно управление на средствата, посочват от БСК.
Те заявяват, че са изненадани, че Концепцията изобщо не е обсъждана от създадения Съвет за развитието на капиталовия пазар в България. Те напомнят, че са направили изрично предложение за участието в него на Министерството на икономиката и Министерство на финансите, за да не се допуска междуинституционална несъгласуваност.
В заключение от БСК посочват, че настояват за цялостно преработване на Концепцията, което да бъде съгласувано в Съвета за развитие на капиталовия пазар, и едва след това законопроектът да се представи за обществено обсъждане.