Електронните издания на вестниците съобщават за наложени надзорни мерки върху 4 банки от страна на БНБ.
„Българската народна банка (БНБ) е приложила надзорни мерки спрямо четири банки, при които са установени нарушения на регулаторната рамка. Това се разбира от отчета на Централната банка за първото полугодие на 2018 г., цитиран от БНР. Имената на банките, които са били под надзор, не се споменават в документа. От БНБ отчитат, че при някои банки има „недостатъчна ангажираност“ на ръководствата в управлението на кредитния риск. Според БНБ при някои банки трябва да се подобри цялостният подход спрямо процеса на вътрешен анализ на рисковете и адекватността на капитала…“ – в. „Дневник“.
„Според Централната банка трябва да се подобри цялостният подход спрямо процеса на вътрешен анализ на рисковете и адекватността на капитала. Препоръката на БНБ е заради изискването за по-добра устойчивост на кредитните институции в условията на стрес и необходимостта да се предвидят всички значими рискове.
В отчета на БНБ изрично се посочва, че банковата система е стабилна…“ – в. „Сега“.
Турбуленциите в управляващата коалиция и в опозицията също са във фокуса на новинарските издания.
„Напрежението в БСП заради листата за предстоящите евроизбори и мястото на Сергей Станишев в нея става все по-голямо. Причината е желанието на соцлидерката Корнелия Нинова да отстрани президента на ПЕС, макар да не може да го направи еднолично, разкриха от „Позитано“ 20. Номинациите за червените евродепутати ще започнат след конгреса на 26 януари, който трябва да одобри платформата за изборите. Първо структурите ще излъчат предпочитаните от тях кандидати. Според източници от соццентралата много от червените по места обаче не искат Станишев заради подкрепата му за Истанбулската конвенция. Тя бе официално отречена от БСП. Преди дни и самата Нинова заяви, че в листата няма да има привърженици на конвенцията или на пакта за миграцията на ООН. А Станишев е такъв. Като президент на ПЕС обаче той е единственият българин на толкова висок партиен пост в света, заради което лидерката трудно ще го изхвърли въобще от листата, коментират негови съпартийци. Списъкът с имената ще бъде окончателно одобрен от Националния съвет най-рано през март…“ – в. „24 часа“.
„Партия ГЕРБ е била създадена през 2006 година, за да бъде спрян възходът на „Атака“. Тази теория разви лидерът на една от трите политически сили в „Обединени патриоти“ Волен Сидеров пред партийната си телевизия „Алфа“. „Докато аз бях представян като нацист, Бойко Борисов беше като супермен“, каза още Сидеров. Според него няма друга политическа сила и друг лидер на партия, които да са претърпели толкова удари. „Не е лошо да върнем лентата и да видим как се елиминират цели събития, фактори, хора, лица“, добави Сидеров. Той даде за пример 50-хиляден митинг, организиран от партията му през 2006 година, който не бил отразен от националните медии, както и подценяването му като кандидат на балотажа на президентските избори през същата година срещу Георги Първанов. Точно за това била създадена нова политическа сила, която да измести „Атака“. „Атака“ съществува, продължава да съществува. Направи още няколко пъти присъствие в българския парламент, въпреки че половината от парламентарната ни група през периода 2009-2013 г. беше купена от брокери на ГЕРБ и беше разбита. Преди изборите от 21 души 11 бяха купени, за да напуснат групата. Даваха им пари на ръка, които се водиха като субсидия и т.н. Само времето не достигна да разбият цялата група“, разказа версията си Сидеров. Според него това е бил отговорът на ГЕРБ, когато той е започнал да коментира тяхната политика…“ – в. „Дневник“.
В. „Труд“ засяга темата за вноса на работна ръка:
„В България има резерв на пазара на труда от минимум 500 000 работници, а работодателите настояват за внос на работници от трети страни. Това коментира за БТА директорът на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър Иван Нейков. Той посочи, че сред тези 500 000 работници са хората с увреждания в трудоспособна възраст, както и тези, за които се твърди, че нито учат, нито работят, а според експертите на Балканския институт по труда и социалната политика работят много здраво, но в сивата икономика. В резерва влизат и около 200 хиляди млади пенсионери, които няколко години след пенсионирането имат абсолютно запазена трудоспособност, каза Нейков. Експертът смята, че искането на бизнеса за внасяне на работници от трети страни е в грешна посока, защото внасянето на големи групи хора, макар и с благородната идея да се запълни дефицита на пазара на труда, има минуси. Нейков смята, че това може да породи социални и културни проблеми, както и проблеми, свързани с личния живот на тези хора – необходимост от уреждане на жилища, здравеопазване, насочено към тях. Много български работници смятат, че вносът на работници от трети страни се ползва и като натиск за задържане на заплатите в страната, коментира още Иван Нейков. По думите му работодателите не си дават сметка, че това е улица без изход,тъй като ще доведе до много допълнителни разходи за тях. „Защото предстои навлизането на големи групи хора, а не на по десет камериерки, които да бъдат настанени в хотела, в който работят и да им се поемат разходите за храна“, аргументира се експертът…“
Вестниците в неделя цитират и позиция на социалиста Калоян Паргов за винетките по северната тангента на столицата.
„Булевард „Цариградско шосе“ може да е следващото трасе с винетен режим в столицата по пример на Северната скоростна тангента, каза председателят на БСП – София Калоян Паргов във връзка с плановете на Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде въведена винетка за ползване на тангентата. Той определи идеята като абсурдна и уточни, че по тази логика „Цариградско шосе“ може да бъде таксувано на същия принцип като продължение на магистрала „Тракия“. „Въвеждането на такъв винетен стикер по Северната тангента ще принуди да се използват обходните маршрути, които са в много лошо състояние. Това е едно решение, взето на тъмно в края на годината, когато хората най-малко подозират. Това ги кара да посрещнат Новата година в напрежение. Решението граничи с един законен рекет на софиянци. Няма как да не се съобразим с исканията на тази част на София, която е най-засегната – Нови Искър, Кремиковци. За Банкя винетки няма, но за Нови Искър има – защо е така, има ли двоен стандарт“, попита той. Един от очакваните резултати е трафикът да се пренасочи обратно към центъра на София, откъдето беше изведен с уж целенасочена политика, обясни Калоян Паргов. Според него именно засегнатите от винетния режим райони заслужават различно отношение, след като ударните инвестиции в столицата са в района в полите на Витоша. Ако Столична община иска да изравни стандарта на живот между северната и южната част на София, налагането на винетки със сигурност не е правилната стъпка в тази насока, категоричен бе председателят на БСП-София…“ – в. „Стандарт“.
„Жители на засегнатите столични райони са готови още от 1 януари да излязат на протест, с който да блокират Северната скоростна тангента и да се обявят против въвеждането на винетки. Това каза пред Радио „Фокус“ председателят на БСП – София Калоян Паргов. Той обясни, че се събира инициативен комитет с готовност да изрази недоволството си от решението, граничещо по думите му със законен рекет. Всички пътища на София трябва да бъдат безплатни, заяви Калоян Паргов. Вчера имаше разговори между Столичната община и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за това дали ще е нужна винетка за преминаване през Северната скоростна тангента. Те обаче не постигнаха конкретен резултат. На извънредна пресконференция вчера директорът на Националното тол-управление Антон Антонов обясни, че през януари ще има нови преговори, но за този период ще е нужна винетка, за да се пътува през участъка. „Аргументът, че всеки би трябвало да си купи целогодишна винетка, не е верен – немалко хора живеят при доста трудни социално-икономически условия, с ниски доходи и растящи цени на комуналните услуги и на стоките от първа необходимост, което ще е факт от януари месец догодина“, смята Паргов. Той е разговарял с много жители на Нови Искър и те му обяснили, че когато имат нужда да излязат извън града, използвали седмична винетка, а не си купували целогодишна, защото не можели да си го позволят. „Подобно въвеждане на винетна система според мен е законен рекет, който държавата налага с оглед събиране на пари от пътища, които са направени за да се освободи градът от трафик, а не да бъдат продължение на магистрала. Това беше смисълът на Северната скоростна тангента“, каза още Калоян Паргов…“ – в. „Дневник“.
Балканските теми също са във фокуса на пресата.
„Спечелихме войната срещу Сърбия и дойде време за мир, заяви президентът на Косово Хашим Тачи в годишното си обръщение пред депутатите в Прищина. Това съобщи белградското радио Б92, цитирано от агенция „Фокус“. Парламентарната сесия беше бойкотирана от опозиционните партии Демократическата лига на Косово, Движение „Самоопределение“ и Социалдемократическата партия на Косово. „Със Сърбия имаме векове на военни действия. Спечелихме тази война на огромна цена“, каза Тачи. Той подчерта, че „сега е време да спечелим мира със Сърбия, за нас и бъдещите поколения“. Президентът приветства преговорния екип от косовския парламент и започването на работата за постигане на споразумение със Сърбия. Според Тачи договорът с Белград трябва да е окончателен всеобхватен документ, подписан в рамките на мирния процес под егидата на ЕС и с пълната подкрепа на САЩ. „Споразумението трябва да доведе до признаването на Косово от Сърбия и до членство в ООН, както и да донесе устойчив мир и стабилност на региона“, заяви държавният глава пред депутатите.“ – в. „Сега“.
„Сръбските власти са спрели разследване срещу бивш румънски депутат, който избяга в Сърбия, за използване на фалшиви документи, след като той е направил хуманитарно дарение, съобщава днес румънският информационен сайт Зиаре, цитиран от БТА. Източници от прокуратурата в Белград са потвърдили пред сръбския информационен сайт Крик, че наказателната процедура за използване на фалшив паспорт срещу Себастиан Гица е спряна, след като той е направил хуманитарно дарение в размер на 1,2 милиона сръбски динара (около 10 000 евро). В Румъния Гица, който е бивш депутат от управляващата Социалдемократическа партия, е обвинен в пране на пари, вземане и даване на подкуп, изнудване, търговия с влияние и незаконно използване на поверителна информация. Той бе обявен за изчезнал на 21 декември 2016 г., когато не се яви на изслушване в Националната дирекция за борба с корупцията. През януари 2017 г. бизнесменът бе обявен за международно издирване. През април 2017 г. бе задържан в предварителен арест в Сърбия, откъдето бе освободен следващия месец под гаранция от 200 000 евро. При задържането му на улица в Белград Себастиан Гица представил фалшиви словенски документи. През август 2018 г. Апелативният съд на Белград потвърди решение на Върховния касационен съд, с което бе отхвърлено искане на Румъния за екстрадицията на Гица. Той е поискал убежище в Сърбия, което е прието за разглеждане. Сръбските власти смятат, че в Румъния Гица е преследван заради политическите си убеждения.“ – в. „24 часа“.