Начинът, по който беше въведена гражданската конфискация, застрашава основни човешки права. Всичко това са потенциално осъдителни присъди срещу България в Страсбург.
Това заяви пред БНР юристът Атанас Славов експерт в Антикорупционния фонд.
Според него, гражданската конфискация все повече няма да е гордостта на България.
Междувременно в парламента депутатите приеха без дебати промените в Антикорупционния закон на първо четене в пленарна зала. Преди два дни в правната комисия на първо четене бе приета гражданската конфискация.
Като знакови събития Славов посочи прекратените проверките срещу Делян Пеевски и унизителното задържане на кмета на район „Младост“ Десислава Иванчева.
Стандартът за преценка на комисията затова кога имаме хипотеза на незаконно придобито имущество, е съществен проблем, каза Славов, който е специалист по Конституционно право. Той подчерта, че този стандарт трябва да е ясен и публично обявен, за да може да няма съмнения за двоен стандарт.
Различен е критерият за вината на обвиняемия и от друга страна за незаконно придобитото имущество, категоричен е експертът.
Според Славов, при въвеждането на гражданската конфискация не беше направен правилният баланс между правата на лицата, чието имущество се отнема, и интензивността на намесата в правната сфера. Тепърва ще виждаме последиците от тези процедури, смята той.
По думите на юриста е проблемно, когато се натрупва практика по един закон и ВКС се опитва да изясни натрупаната практика, а веднага след това законодателят да се намесва. Според Славов тук (в промените на Антикорупционния закон – б.р.) се забелязва политическа намеса.
Българските законодатели трябва да извършват предварителна оценка на въздействието на приеманите закони, изтъкна той. Според него приложеното към този закон е несъстоятелно.
Парламентът не изпълнява законовите си задължение за обществени консултации с всички заинтересовани страни, смята юристът. Според Славов това все повече се очертава като тенденция.
В доклада на ЕК изрично се подчертава непредвидимия характер на законодателния процес. Препоръките от евродоклада за България бяха „удавени“ в шумните фанфари от документа, но тепърва ще виждаме ефекта, предупреди експертът. Той прогнозира, че мониторингът ще бъде заменен с много по-сериозни контролни механизми.