Липса на отводняване, несинхронизирани пътни знаци, огънати и невъзстановени участъци от мантинелата, а в дъждовно време маркировката става невидима – това са само част от неуредиците по Западната дъга в София, предаде репортер на БГНЕС.
„Това, което установихме освен поредица от абсурдно поставени пътни знаци – например първо ограничение от 70 км и 10 метра по-нататък въвеждане на ограничени от 80 км/ч върху мост. Още по-смешното е, че когато завали дъжд пътната маркировка я няма. Тя трябва да се вижда на минимум 500 метра напред, за да може да ни направлява и показва как да се движим и държим на пътя. При дъжд и мокро време пък маркировката не е видима, защото не отговаря на минималните изисквания на Наредба 2, тъй като липсват перли, които подобряват видимостта ѝ. Те просто не са сложени, макар и стопанинът на пътя да има такова задължение”, заяви пред БГНЕС Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики, с която заедно проверихме участъка.
На стопанисвания от Агенция „Пътна инфраструктура“ път, който беше изцяло пуснат в експлоатация през 2016 г. липсва е адекватно отводняване, в следствие на което рискът от възникване на аквапланнинг е много висок в дъждовно време.
„Водата се задържа на платното за движение, образуват се локви, има опасност и от аквапланинг и една камара други проблеми, които възникват с лошо направения път, но по-страшното е, че този път е лошо експлоатиран”, подчерта Русинова.
Пътувайки по пътя колата ни буквално подскача на всевъзможни неравности.
„За петгодишен път, той е много кърпен, целият е на вълни. На много места видяхме, че заради тези бабуни участниците в движението са подскачали и са се удряли в еластичните огради /мантинели/, които на много места са повредени и съответно не са поправени. Те ни показват, че на тези места стават страшно много пътни инциденти и, че има някакъв проблем, но той е извън шофьорите. Ако на едно място различни водачи допускат една и съща грешка, проблемът не е във водача, а в условията, които му дава пътя“, убедена е Русинова.
Според нея Западната дъга е пример за това как не трябва да се експлоатира един съвременен европейски път и е ярък пример за липсата на всякакъв контрол.
„Ако това ще е европейският ни облик, тъй като по този път всички европейци влизат и излизат от България, това е срамна работа”, категоричен е експертът.
Според нея е необходимо да се подобри начинът, по който се поддържа пътят, трябва да се поднови пътната маркировка, да се почистят канавките, за да се отводни пътя и да се направи оглед на пътните знаци, защото освен такива, които не са в синхрон, има такива, които закриват пътни табели, други не се виждат, а трети липсват.
„Знаците по размер не отговарят и на минимума, който е в Наредбата. Те трябва да са по-големи“, добави тя и подчерта, че също така в над 70% от малките общини пътните знаци не отговарят на никакви нормативни изисквания.
По думите ѝ и магистрала „Струма” също не е добър пример за строителство и управление на път.
„Там също има много липсващи знаци, на няколко места има пропадания на цели склонове. И там има много проблеми. И там има знаци, които не са такива каквито трябва да бъдат – не са светлоотразителни“, посочва тя.
БГНЕС потърси отговори по зададените теми и от страна на Агенция „Пътна инфраструктура” и очаква техните отговори. /БГНЕС