България има най-рестриктивните прагове за задължителен одит на финансовите отчети. Праговете са четири пъти по-рестриктивни от тези в съответната Директива на ЕС, а и от праговете в останалите страни на Балканите.
Това заявяват от АИКБ в обръщение до народните представители по повод предложените промени в чл. 37 от Закона за счетоводство. Промените, прокарани лобистки, ще бъдат разгледани днес в ресорната парламентарна комисия.
С промените над 6 хиляди микро и малки предприятия са задължени да плащат по силата на лобистки разпоредби в Закона за счетоводство, прокарани без обсъждане между две четения.
От АИКБ подчертават, че в повечето страни от ЕС и съседни на България, за няколко хиляди малки и микро предприятия като акционерните дружества, коандитните дружества с акции, както и консолидирани дружества – прагове изобщо няма. А според регулациите у нас, колкото и микроскопични да са, те подлежат на задължителен одит. Достатъчно е да имат повече от 500 лева годишни приходи, за да не са „без дейност“ и съответните одиторите ще получават още по-големи доходи.
От АИКБ предлагат промени на чл. 37 от ЗС, с които ще отпаднат около 1/3 от подлежащите на одит предприятия, които поради малките си размери носят само 10% от доходите на одиторите. Предложенията им, подчертават от АИКБ, са подкрепени от БСК, БТПП и КРИБ и единодушно от Националния съвет за тристранно сътрудничество (вкл. КНСБ и КТ Подкрепа), както и от Националния икономически съвет.
Освен това вече цели 3 години микро и малките предприятия са подложени на административни и финансови тежести, вследствие на лобистки текстове в закона. Вече 3 години малкият бизнес плаща още един данък в повече – „Данък одитори“. Крайно време е законът да се приведе в съответствие с директивата, така, както са го направили всичките ни съседи, посочват от АИКБ.
Източник: АИКБ
В обръщението си до народните представители, с което news.bg разполага, от организацията разобличават и някои от твърденията за задължителния одит, който ще бъде прокаран с промените в Закона за счетоводството, като манипулативни.
Така например според одиторските фирми праговете ни са актуализирани наскоро и не са ниски, а отнесени към БВП, са по-високи отколкото в Германия.
Според работодателската организация няма по-рестриктивен закон от нашия и прилагат таблица с цифри за сравнение.
Източник: АИКБ
Освен това, според АИКБ, одиторите премълчават, че за няколко хиляди малки и микро предприятия като акционерните дружества, командитните дружества с акции, както и консолидирани дружества – прагове изобщо няма.
Освен това не отговаря на истината и твърдението, че фискът има нужда одитите, пише в обръщението, според което фискът разполага със свои методи за установяване и събиране на дължимите данъци, а така или иначе предприятията избират одитора и заплащат одита.
А и защо фискът в Сърбия, Румъния и Гърция няма такава нужда, питат реторично от АИКБ.
Според работодателската организация не отговаря на истината и твърдението, че е нужно да се одитират всички дружества, за да няма сива икономика.
В България има над 400 хиляди работещи предприятия. По Директива подлежат на задължителен одит около 5 хиляди (толкова са средните + големите предприятия у нас, а малките и микро предприятията се освобождават от задължителен одит от Директивата, т. к. се смята, че представлява значителна тежест за тях и ползите са по-малко от вредите). Съгласно нашия рестриктивен закон, приет с лобистки текстове в угода на одиторите, на задължителен одит подлежат над 15 хил. предприятия. Да се твърди, че всички останали са на сиво, е откровена глупост, посочват от АИКБ и продъжават, че да се твърди, че там, където има одит, никога няма сиви практики, е смешно.
Та нали, ако недобросъвестен предприемач иска да ползва сиви практики, винаги може да наеме одитор, който да не ги забележи, питат от АИКБ и посочват като пример случаят „КТБ“.
Не отговаря на истината и твърдението, че акционерите може да се сменят без предприятието да разбере, може да се скрият, да останат неизвестни. И за това трябва всички акционерни дружества да се одитират, колкото и микроскопични да са те.
Истината е, че акционерните дружества, които се търгуват на борсата, подлежат на одит като предприятия от обществен интерес. Такива са около 350 у нас и това няма нищо общо с останалите 3500 акционерни дружества, които са под праговете за одит даже на нашия рестриктивен закон и не са от обществен интерес. Освен това предприятията вече са длъжни да декларират крайните си собственици по силата на Закон за мерките срещу изпирането на пари.
От АИКБ се противопоставят и на твърдението, че одитът не е административна тежест, защото одиторите не са държавна администрация. Напротив, според работодателите, това е административна тежест и затруднява бизнеса.
Като доказателство работодателите цитират и Директивата на ЕС: „Годишните финансови отчети на малките предприятия не следва да подлежат на споменатото задължение за извършване на одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест за тази категория предприятия, като същевременно в много от малките предприятия едни и същи лица са както акционери, така и управители, и затова не се нуждаят особено от това трета страна да гарантира достоверността на финансовите отчети.“
Според АИКБ задължителният одит не може да се налага и с твърдението, че така предприятията могат кандидатстват за обществени поръчки или кредити, тъй като това засяга един на хиляда случая.
Ако и когато на съконтрагент на микро или малко предприятие му е необходим по някаква причина одитиран отчет, предприятието може да си го поръча, заплати и получи. Това е случай „едно на хиляда“ и не е необходимо в останалите 999 на 1000 случая малкият бизнес да губи време и пари единствено, за да увеличава доходите на одиторите.
Народните представители ще изберат на чия страна да застанат, заявяват в края на обръщението си от АИКБ и посочват:
На страната на около 6 хиляди микро и малки предприятия със над 100 000 работещи в тях, които произвеждат, създават БВП и пълнят бюджета
или
на страната на няколко одитора, които събират „Данък одитори“ от тях, създавайки им ненужна административна и финансова тежест, т.е. пречейки им да работят.
„А стоте хиляди заети в тези предприятия, чийто труд се ограбва с цинизъм, ще решават и един ден за кого да гласуват.“