Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България поиска от президента Румен Радев да наложи наложи вето на медийния законопроект, внесен от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева.
Законопроектът беше приет на 1 ноември 2018 г. С внесените преди второто гласуване промени, в наименованието на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения накрая се добавя „и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“.
По този начин законът, който досега се отнасяше единствено до печатните произведения, вече регламентира отношения в много по-широк обхват, засягащ всички медии, посочват от АЕЖ.
Те смятат, че въпреки значителните подобрения спрямо първоначалния вариант, в законопроекта все още се откриват редица несъвършенства, което налага той да бъде върнат за повторно разглеждане в Народното събрание.
АЕЖ-България са изпратили писмо до президента, в което излагат основните съображения да поискат да наложи вето.
Едно от най-съществените е размерът на предвидените санкции. Поставянето на долна граница от 10 000 лв. за първо нарушение и 20 000 лв. за второ не просто е непропорционално, а сериозно застрашава свободата на печата и другите средства за масова информация и така засяга правото на изразяване и може да доведе до непоправими последици и цензура.
Не по-малко притеснително е задължението медиите да предоставят на държавата данните на лица, които са дарили минимални суми от порядъка на няколко лева. Изключването на годишен минимум, който да не се декларира, особено предвид попадането на информация за дарителите при изпълнителната власт, застрашава зараждането на crowdfunding (набиране на средства от последователи) културата и други алтернативни способи за издържане на медиите, които в днешния дигитален свят разчитат все повече на подобен тип механизми, изместващи традиционната реклама. Това сериозно затруднява и деклараторите, когато имат например 5000 дарители от по 1, 2 или 5 лева.
Подобен подход и невзимането под внимание на този проблем, може да доведе до обезсърчаване на дарителите и потискане на независимите медии и до намаляване на конкуренцията и рестрикции в полето на свободните медии и инициативата на гражданите. Това е особено опасно за разследващата журналистика.
Други, посочени от АЕЖ-България несъвършенства, са, иначе похвалното, задължение, доставчиците на медийните услуги да декларират и „лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика“, ако е различно от действителния собственик. Не става ясно обаче как ще стане ясно това и кой ще бъде отговорният орган, който да направи разследване за действителния собственик, не става ясно.
Съществен е и въпросът за разширяването на правомощията на Министерството на културата и наличието или липсата на капацитет на ведомството. Не е без значение и, че контролът и санкциите са поверени на орган на изпълнителната власт, който не е независим, за разлика от СЕМ, а освен това не е изработена и надлежна процедура за установяване и санкциониране на нарушителите, което е предпоставка за произвол.
Не е ясно и защо освен задължението на доставчици на медийни услуги да подадат декларация в Търговския регистър следва задължение за подаване на същата декларация в Министерството на културата. Подаването на две еднакви декларации създава допълнителни неудобства и тежести на доставчиците на медийни услуги.